Самарянката недоумявала откъде може този юдеин да извади тук жива вода. Патриарх Яков, когото самаряните считали за свой праотец, е бил велик в очите Божии, и въпреки това със собствени усилия е изкопал този дълбок кладенец – кладенец, толкова богат с вода, че е стигала за цялото семейство на патриарха, което е било доста многобройно, както и за целия му добитък. А пък този юдеин – мислела си наум самарянката – няма дори помощници и оръдия за изкопаване на какъвто и да било нов кладенец. Може би, той ще източи вода от камъка със своя жезъл, подобно на Моисей? Но тогава кой ли е той?

Такива мисли е хранела в себе си самарянката.