Тъй като самаряните считали кладенеца на Яков за дар Божи, даден на патриарха, и тъй като в него също водата е жива (срв. стих 6), то самарянката си помислила, че Христос иска да я освободи от труда сама да черпи вода от дълбокия кладенец. Но веднага тя възразява сама на себе си, че странникът юдеин не може да направи това, тъй като не разполага с необходимото приспособление.