„Иакововият извор“. Не стигнал до самия град, Христос, уморен от пътуването в силната жега (времето е било вече обедно, горещо, когато на изток хората обикновено си стоят у дома), спрял да си почине до кладенеца. Този кладенец евангелистът нарича Яковов извор, според преданието на самаряните (срв. стих 12), но в Стария Завет за такъв кладенец не се споменава. От думите на самарянката проличава, че този кладенец се захранвал от извори, които излизали изпод земята. Водата, впрочем, стояла в кладенеца много ниско, тъй че без особено почерпало от него е било невъзможно да се пие. Очевидно Иисус бил уморен от пътуването повече отколкото Неговите ученици, които отишли в Сихар да купят храна. Времето било „около шестия час“ на деня, т. е. по еврейското броене около дванадесет часа на обед– най-горещата част от деня.

„тъй“. Умореният Христос е седнал до кладенеца – „тъй” (οὕτως. Тази дума в руското евангелие е останала без превод, т. е. вероятно направо на земята). Недалеч от Него може би бил любимият Му ученик Йоан.