„след това“ (μετὰ ταῦτα), т.е. след всички събития, описани от 13 стих на 2 глава.

„в земята Иудейска“. След края на празника Христос се отправил от Йерусалим към юдейската земя. Под „земя Юдейска“ в онова време се е разбирала областта, ограничена на север от крайните предели на Самария, на юг – от края на пустинята при Витсавия, на запад  – от низините на Филистимската равнина и на изток – от линията на река Йордан и Мъртво море (проф. Богословский, с. 248). А Йерусалим като главен град на обетованата земя се е откроявал от тази област. Твърде вероятно е този престой на Христос в „земята Юдейска“ да е бил доста продължителен, тъй че Той е успял да проповядва вестта за приближаването на Царството Небесно по всички краища на Юдея. Проповядвайки, той извършвал и обряда на кръщението както Йоан, но между Йоановото кръщение и Христовото кръщение е съществувала доста голяма разлика. Първо, Христос е извършвал кръщението не Сам, а чрез учениците Си (Йоан 4:2), и второ, Неговото кръщение е било не само външен белег за покаяние за кръстилите се, а особен обряд, чрез който хората са встъпвали в числото на последователите на Христос (срв. Йоан 4:1). Освен това Йоан е кръщавал, проповядвайки за идващия Месия, а Христос – проповядвайки за Небесното Царство. Той посочвал Себе Си като Основател на това Царство и започнал да формира около Себе Си многобройна общност от вярващи (срв. Йоан 7:3). Той не е вършил това, докато е в Йерусалим.