Тук Христос изяснява какъв “съд” е имал предвид в предходния стих. Същността на този съд се състои в това, че „светлината“, т. е. светлината на Христовата истина, е засияла в света, намиращ се в мрака на греха и всякакви предразсъдъци.

„Човеците“ пък, т. е. невярващите, за които става дума в предходния стих (освен такива, е имало и хора, които са повярвали в Христос) са се отдръпнали от тази светлина: било им е приятно да остават в предишния мрак. Защо? Защото делата им, т. е. цялото им поведение, нравственият им характер, не им позволявали да вървят към светлината (πονηρὰ τὰ ἔργα = нравствено зли дела, коварни).