Причината, по която Единородният Син Божи (вж. Йоан 1:14, 18) е трябвало да бъде издигнат – отначало на позорното оръдие за екзекуция, а после на славния небесен престол – е, че Бог извънредно много обича хората.

„Обикна“. Евангелистът говори за Божията любов като факт, известнен вече от историята (в гръцкия текст глаголът е поставен в аорист), защото пришествието на Божия Син на земята за спасението на хората в онова време е било вече осъществен факт.

„Света“. Под „света” Христос разбира тук не природата изобщо, а съзнателните и отговорни за своите постъпки същества, населяващи земята, т. е. цялото човечество в състоянието на падение (срв. стих 17).

„Отдаде“. Както можем да заключим въз основа на казаното в стихове 14 – 15, тук Христос има предвид предаването от Бога на Сина на страдания и смърт (срв. Рим. 8:32).