„слезлия от небето“. Има ли обаче право Христос да каже, че Той познава и онова, което надвишава света, което е тайната на небето? Да, Той има такова право. В действителност да говори за небесните неща има право само онзи, който е бил на небето, а Христос, и само Той единствен, действително е бил и продължава да пребъдва на небесата. Той и е слязъл от небето. Някои тълкуватели (например, проф. Богословский) разбират употребения тук от Христос израз: „да възлезе на небето” в преносен смисъл, като означаващ „пълно и съвършено познание на Божиите тайни”. Но с такова тълкувание не можем да се съгласим, защото в такъв случай ще трябва да лишим глагола „възлизам” (άναβαίνειν) от връзката с глагола „слизам” („слезлия от небето“ – καταβαίνειν), а между тези двата глагола тук без съмнение съществува тясна връзка. Ако разбираме глагола „възлизам” в преносен смисъл, то в такъв ще трябва да разбираме и глагола „слизам”. Но какъв би бил тогава смисълът на израза „слезлия от небето?” Дали няма да се разруши с това представата за битието на Логоса и преди Неговото въплъщение?

Затова, без да си представяме възлизането и слизането на Христос от небето в грубо пространствен смисъл, необходимо е все пак да виждаме във въпросното място учение за това, че Христос като Личност е съществувал в Бога още преди Своето въплъщение. И смисълът на стих 13 може да се предаде така: „никой човек (ангелите тук не се имат пред вид, тъй като те „винаги гледат лицето на Небесния Отец” Мат. 18:10) не е възлязъл на небето – и значи, не е бил на небето преди да живее на земята – освен Онзи Син Човешки (вж. Йоан 1:51), Който е слязъл от небето и даже сега, чрез божествената страна на Своето същество, пребъдва на небето”.

Изразът „пребъдва на небето” не се среща във всички кодекси, но най-новите критици по-скоро са склонни да го признаят за автентичен, а не за вмъкнат впоследствие.