Разговорът на Христос с Никодим е разделен на две части: в първата част (стихове 3 – 12) става дума за духовното възраждане на човека, което е необходимо, за да стане той член на Царството на Месия, а във втората (стихове 13 – 21) Христос предлага учението за Самия Себе Си и Своята изкупителна жертва за греховете на света и посочва необходимостта от вяра в Него като в Единороден Син Божи.

Господ вероятно още не бил напуснал Йерусалим, когато при Него дошъл фарисеинът Никодим. Той бил един от юдейските началници, т. е. член на Синедриона (срв. Йоан 7:26,50). В Синедриона пък фарисеин е могъл да попадне само в случай, че принадлежи към числото на равините или книжниците (οί γραμματείς), защото главният контингент на Синедриона се състоял от представители на свещенството. Което, бидейки проникнато от духа на садукейството, не би допуснало между членовете на Синедриона обикновен представител на враждебната му фарисейска партия. По този начин може да се твърди, че Никодим е бил приет за член на Синедриона като равин. Сам Иисус Христос нарича Никодим „учител” (стих 10). Като фарисеин и при това равин, Никодим не е могъл да остане равнодушен свидетел към случващото се пред очите му в Йерусалим: той следял знаменията, които извършвал Христос, слушал Неговата проповед и стигнал с мнозина други до убеждението, че Христос е истински пратеник Божи.