Юдеите, т. е. водачите на юдейския народ (срв. Иоан 1:19), свещениците с най-висш ранг (така наречените сагани), веднага започнали да изискват от Христос, Който вероятно им се е сторил зилот (срв. Мат. 12:4), да им даде знамение като доказателство на правото Му да действа като изобличител на неуредиците в храма. Те, разбира се, не са могли да отрекат, че тяхното началническо положение е само временно, че трябва да се появи „верният пророк”, преди идването на когото управлението на юдейския народа е поел Симон Макавей и неговите потомци (1 Мак. 14:41; 4:46; 9:27). Но, разбира се, този „верен пророк” е трябвало с нещо да докаже своето божествено пратеничество. В този именно смисъл те задали въпроса на Христос. Нека Христос извърши чудо! Но те не смеели да Го заловят, защото народът също се възмущавал от профанизирането на храма, което свещениците от корист допуснали.