Никой от търговците и обменителите не протестирал против действията на Христос. Възможно е някои от тях да са Го възприемали като зилот – от онези зилоти, които след смъртта на своя водач Юда Галилееца са останали верни на неговия девиз: с меч да възстановят царството Божие (Йосиф Флавий. Юдейската война. 2:8, 1). Други обаче вероятно са осъзнали, че досега са постъпвали неправилно, като се втурвали в храма със своите стоки и организирали тук нещо като пазар. А що се отнася до Христовите ученици, те доловили в постъпката на Христос, в Неговата ревност по дома Божи – изпълнение на пророческите думи на псалмопевеца, който, казвайки, че го изяжда ревността за Божия дом, предизобразил с каква ревност за славата Божия Месия ще извършва служението Си. Но тъй като в цитирания у евангелиста 68 псалом става дума за страданията, които търпи псалмопевецът заради своята преданност към Яхве (Пс. 68:10), то Христовите ученици, спомняйки си цитирания откъс от псалома, е трябвало същевременно да помислят и за онази опасност, на която се подлагал техният Учител, обявявайки се толкова смело против злоупотребите, които очевидно свещениците са покровителствали. Тези свещеници, разбира се, са били не обикновените свещеници, които идвали в определеното време да служат в храма, но постоянните официални лица от свещениците – водачи на свещенството, които са живеели в Йерусалим (и особено първосвещеническата фамилия), и които е трябвало постоянно да извличат облаги. От тази търговия търговците е трябвало да плащат известен процент от своята печалба на длъжностните лица в храма. И от талмуда виждаме, че пазарът при храма е принадлежал на синовете на първосвещеника Анна.