Тази търговия и обмяна на пари нарушавали молитвеното настроение на дошлите да се помолят. Особено тежко е било това за ония благочестиви езичници, които не са имали право да влизат във вътрешния двор, където са се молели израилтяните, и които е трябвало да слушат блеенето и мученето на животните, и виковете на търговците и купувачите (търговците, трябва да се отбележи, са изисквали за животните често тройно по-скъпо, и купувачите, естествено, са подемали с тях спор). Христос не могъл да търпи подобно оскърбление за храма. Той направил бич от валящите се край животните парчета въже и изгонил от храмовия двор търговците заедно с техния добитък. Още по-сурово Той постъпил с обменителите, като разсипал техните пари и преобърнал масите им.