Според юдейския обичай при трапеза се полагало да се измият ръцете и съдовете (срв. Мат. 15:2; 23:25). Затова за сватбената трапеза била подготвена вода в голямо количество. От тази вода Христос заповядал на слугите да напълнят шест каменни делви, с обем по две или три мери (под мера тук, вероятно, се разбира обикновената мярка за течности – бат, равнявала се приблизително на четири ведра). Такива съдове, събиращи до десет ведра вода, са стоели на двора, а не в къщата. Така че в шестте съда се намирали до 60 ведра вода, която Христос превърнал във вино.

Чудото е било извършено в такъв мащаб, за да не би по-късно някой да го обясни по естествен начин. Но защо Христос не е направил вино без вода? Той е постъпил така, “за да могат тези, които сами черпели вода, да станат свидетели на чудото и то съвсем да не изглежда призрачно” (св. Йоан Златоуст).