Обикаляйки край къпалнята, Христос видя човека, без да пита и без да се нуждае да научи от други. Със своята божествена сила Той допълни липсващото. Виждайки го, Той не го попита от колко време лежи болен, защото вече знаеше, понеже знае всичко още преди да го види. Ако за тайните на сърцето Той нямаше нужда някой да Го пита за човека (защото Той сам знаеше какво е в човека), то колко повече за болестите, които са очевидни и външни!

И така, Той видя човека, лежащ от дълго време, тежко страдащ от болест. Тежестта на греховете му беше голяма, както и болката от продължителната болест. Задава му въпрос, който съдържа желаното. „Искаш ли да бъдеш здрав?“ И нищо повече не каза, оставяйки въпроса отворен. А въпросът беше двояк, защото не само тялото на този човек беше болно, но и душата му, както става ясно от следващите думии на Иисус: “Ето, ти оздравя, недей греши повече, за да не ти се случи нещо по-лошо”.

Беседа за парализирания край къпалнята