„Всичко чрез Него стана“. Тук отначало положително, а после отрицателно се изказва мисълта за това, че Логосът се е открил в света преди всичко като негов Творец. Той е сътворил всичко (πάντα), т. е. всяко тварно същество, без всякакво ограничение. Но някои, както древните, така и нови богослови долавяли в израза „чрез Него” умаляване на достойнството на Логоса, намирайки, че този израз отбелязва в Логоса само оръдие, използвано от Бога за сътворяването на света, а не Първопричината. Такова ръзсъждение, обаче, не може да бъде признато като основателно, тъй като в Новия Завет предлогът „чрез” (δια) понякога се употребява и за дейността на Бог Отец по отношение на света (Рим. 11:36; 1 Кор. 1:9). А евангелистът е искал, очевидно, с този израз да отбележи разликата, съществуваща между Отца и Сина, не желаейки, „някой да започне да почита Сина като не роден” (св. Йоан Златоуст), т. е. и като лично не различаващ се от Отца. Трябва да отбележим, че евангелистът употребява за произхода на всичко сътворено глагола, който означава „да започна да съществувам” (γίνεσθαι) и, следователно, признава Логоса не само като устроител на света от готова материя, а в прекия смисъл като Творец на света от нищо.

(В някои кодекси думите от стих 3 “което е станало” (ὃ γέγονεν) са отнесени към стих 4. Но с това четене не можем да се съгласим, тъй като то не води до достатъчно ясна мисъл в стих 4. Наистина, ако прочетем стих 4 по следния начин: “което е станало, в Него имаше живот”, т.е. в Него имаше източника на своя живот, подобна мисъл би била несъвместима със следващия израз: и животът беше светлината на хората, защото тук става дума за сътворен живот, който не може да бъде наречен “светлина за хората”.)