Но при изцеряването на разслабения Иисус Христос представя и друго немаловажно доказателство за Своята божественост и равночестие с Бога Отца. Книжниците казвали, че само на Бога принадлежала властта да опрощава грехове, а Христос не само прощава грехове, но освен това разкрива в Себе си друго свойство, принадлежащо само на Бога, именно – да открива сърдечните тайни. Книжниците не разкрили пред всички своите мисли: „Тогава, казва евангелистът, някои от книжниците казаха в себе си: Той богохулства. А Иисус, като видя помислите им, рече: защо мислите лошо в сърцата си?“ А че знанието на сърдечните тайни принадлежи само на Бога, послушай, какво говори Соломон за това: „Само Ти познаваш сърцата на синовете човешки“, както също и Давид: „Ти изпитваш сърца и утроби.“, и Иеремия: „Лукаво е човешкото сърце повече от всичко и съвсем е покварено; кой ще го узнае?“ И сам Бог говори: „Човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце.“ И от други места на Св. Писание може да се види, че само на Бога е свойствено да знае тайните на сърцето.

И тъй, Христос, като желаел да покаже, че Той е Бог, равен на Бога Отца – това, което книжниците мислили в себе си (а те, като се опасявали от народа, не смеяли да разкрият своите мисли пред всички), разбулил и открил, като проявявал и тук велика кротост. „Защо, казва Той, мислите лошо в сърцата си?“

Беседи върху Евангелието от Матей, 29