Той отклонява от порока не само чрез страха от бъдещите последици, като говори за дървото, което трябва да бъде отсечено, за неугасимия огън, за затворения вход в Небесното Царство, а също и с думите: „не съм ви познавал“, но и чрез сегашни бедствия, представени под образа на срутването на къща. Заради това Той употребил по-изразителна реч, като я облякъл във форма на притча. Ако Спасителят би казал просто, че добродетелният е непобедим, а порочният скоро изнемогва, Неговата реч нямаше да има такава сила, каквато тя сега има, когато за изразяване на Своята мисъл Той употребил камък, къща, реки, дъжд, ветрове и друго подобно.

Макар словото за бъдещето да е по-важно, но изображението на сегашното може по-силно да обуздае и да отклони от порока хора със закоравяло сърце. Затова и Спасителят завършил Своята проповед с такова изображение.

Беседи върху Евангелието от Матей, 24