Тук, струва ми се, Спасителят има предвид главно юдеите, които поставяли всичко в догматите, а за живота никак не се грижели. Заради това и апостол Павел ги изобличава, като казва: „Ето, ти се казваш иудеин, а на закона се облягаш, и с Бога се хвалиш, и знаеш волята Му.“ Но от това за тебе няма никаква полза, щом това не се вижда от живота и делата ти. Все пак Христос не се спрял на указаните думи, но казал още много повече: „Мнозина ще Ми кажат в оня ден: Господи, Господи, не в Твое ли име пророчествувахме?“ Т.е. не само този се лишава от Царството Небесно този, който има вяра, а за живота нехае; но еднакво ще бъде отстранен от свещените врата и този, който чрез вярата извършил даже много знамения, но нищо добро не направил.