Тук, струва ми се, Христос разбира и юдеите, които показвали такива плодове – заради което им напомнил и Йоановите думи, като описвал тяхното наказание със същите думи. И Йоан говорил същото, като им напомнял и за секирата, и за дървото, което трябвало да бъде отсечено, и за неугасимия огън.

И на пръв поглед, като че ли тук има само едно наказание, именно, изгаряне, но ако някой се взре по-внимателно, ще намери две наказания. Действително, който се изгаря, той се лишава без съмнение и от Царството; а това наказание е по-лошо от първото. Зная, че мнозина се ужасяват само от едната геена; но аз мисля, че лишението от небесната слава е по-жестоко мъчение, отколкото геената. Ако това не може да се представи с думи, няма нищо удивително; ние, разбира се, не знаем и блаженството от вечните блага, за да можем ясно да видим нещастието, което произлиза, когато се лишим от тях. А апостол Павел, който знаел ясно това, видял, че най-ужасно е да се лиши човек от славата Христова. Това и ние ще узнаем, когато ще го изпитаме на себе си.