Какво пък? Нима не трябва съгрешаващите да бъдат обвинявани ? Да; и апостол Павел говори същото, или – по-добре – Христос чрез Павел: „Ти защо съдиш брата си?“ Или: „Защо презираш брата? Кой си ти, който съдиш чуждия слуга?“ И пак: „Прочее за нищо не съдете преди време, докле не дойде Господ.“

А защо същият апостол на друго място говори: „изобличавай, запретявай, увещавай“? И още: „Които съгрешават, изобличавай пред всички.“ По същия начин и Христос казва на апостол Петър: „Иди и го изобличи насаме; … ако не послуша, вземи със себе си още едного; ако пък и при това не отстъпва, обади на Църквата.“

Ако това би било така, всичко би се разстроило и в Църквата, и в гражданските общества, и в семействата. Ако господарят не съди своя слуга, а господарката своята слугиня, бащата сина си и приятелят своя приятел, тогава злото ще се разпространява все повече и повече.

За тези, които имат здрав ум, Спасителят е вече добре изяснил силата на споменатия закон в следващите по-долу думи: „Защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш?“.

Именно тука, както мисля, Спасителят заповядал не всички грехове да не се съдят и не на всички, без изключение, забранява това да вършат, но само на тези, които, бидейки изпълнени сами с безчислени грехове, укоряват другите за някакви маловажни постъпки.