Но ако по-грижливо разгледаме думите на Спасителя, ще видим, че в тях се съдържа ново предписание, много по-високо. Действително Той заповядва не само да обичаме враговете, но и да се молим за тях. Виждаш ли на какви стъпала той е възлязъл и как ни е поставил на самия връх на добродетелта?

Погледни и ги изброй, като започнеш от първото: първото стъпало е – да не причиняваш обида; второто – когато тя е вече причинена, не въздавай с равно зло на обидилия; третото – не само да не вършиш на обиждащия това, което ти си претърпял от него, но и да оставаш спокоен; четвъртото – да предаваш самия себе си на страдание; петото – да даваш повече от това, което иска да вземе причиняващият обида; шестото – да не храниш към него ненавист; седмото – даже да го обичаш; осмото – да му правиш добро; деветото – да се молиш на Бога за него. Виждаш ли, каква висота на мъдрост е това?

Но заради това пък и блестяща е наградата. Тъй като заповедта е голяма и изисква мъжествена душа и велик подвиг, заради това и Спасителят обещава за нейното изпълнение такава награда, каквато не е съединявал нито с една от предишните заповеди. Той обещава тука на земята, както обещал на кротките, не утеха и помилване, каквито обещал на плачещите и милостивите, не царство небесно, но нещо много повече – уподобяване на Бога, доколкото това е възможно за човеците: „за да бъдете, казва Той, синове на вашия Отец небесен“.