Като си спомня казаното за Иисуса, изкусителят не може да повярва, че Той бил прост човек; от друга страна, като Го вижда огладнял, не може да допусне, че Той бил Син Божий. Като се намирал в такова недоумение, той пристъпва към Него с думите на съмнението. И, както някога, като пристъпил към Адама, измислил това, което съвсем не е било, за да узнае истината, така и сега, като не знаел ясно неизразимото тайнство на въплъщението, и това, кой стоял пред него, изплита коварно нови мрежи, за да може, по такъв начин, да узнае скритото и останалото в неизвестност. Какво казва той? – „Ако си Син Божий, кажи тия камъни да станат на хлябове.“ Не казал: ако си гладен, но: „ако си Син Божий“, като мислил да Го прелъже с похвала.