Но, слушайки думите на Мария и размишлявайки за нейния живот, Йосиф не можел да подозира в нея нещо лошо, но [от друга страна] мислите за нейното зачатие не му позволявали напълно да мисли добре за нея. Така душата му се колебаела ту в една, ту в друга посока: той се страхувал да я задържи, но не се осмелявал и да я изобличи. Затова за него било толкова необходимо това божествено откровение. (…)

Откровението му беше дадено по три причини. Първо, за да не би праведният мъж, движен от праведни подбуди, в своето незнание да постъпи неправедно. Второ, заради честта на самата Майка, защото ако той я беше отпуснал, сред неверните (разбира се не сред верните) не би липсвало срамно клеветничество. И трето, за да може Йосиф, след като узнае за Божественото зачатие, оттук нататък още по-внимателно от преди да пази себе си далеч от нея. (…) А защо ангелът не дойде при Йосиф преди зачатието на Девата? За да не мисли той, както е мислил, и да не премине през това, през което премина Захария, който изпадна в греха на неверието, когато разбра за зачатието на своята престаряла жена. А колко по-невероятно е девица да зачене, отколкото възрастна жена! И ако дори свещеникът не повярва в по-лесното, нима този обикновен човек щеше да повярва в нещо много по-трудно?

PG 56:633-34.