Под “гладни” [Мария] разбира целия човешки род, тъй като, с изключение на евреите, всички те гладуваха. Юдеите обаче бяха обогатени от даването на закона и от учението на светите пророци. Защото “на тях принадлежеше даването на закона, осиновлението, поклонението, обещанията”. Но те станаха безволеви с високо хранене и твърде въодушевени от своето достойнство; и след като отказаха да се приближат смирено до Въплътилия се, бяха отпратени празни, не носейки нищо със себе си – нито вяра, нито знание, нито надежда за благословения. Защото наистина те станаха и изгнаници от земния Йерусалим, и чужденци от славния живот, който ще се открие, понеже не приеха Царя на живота, а дори разпънаха Господа на славата, изоставиха извора на живата вода и погазиха хляба, слязъл от небето. И поради тази причина върху тях настъпи глад, по-тежък от всеки друг, и жажда, по-горчива от всяка жажда: защото това не беше глад за материалния хляб, нито жажда за вода, “а глад за слушане на Словото Господне”. А езичниците, които гладуваха и жадуваха, и с душата си, изтощена от мизерия, бяха изпълнени с духовни благословения, защото приеха Господа.