И все пак… не бива да се учудваме, че Йоан е заслужил такава благодат още с раждането си. Защото предшественикът и предтечата на Христос би трябвало да е имал нещо сходно с раждането на Господа, на Спасителя. Наистина, Господ е бил роден от девица, а Йоан – от безплодна жена, единият от неопетнено момиче, а другият – от вече изтощена старица. Следователно в раждането на Йоан също има нещо от славното и чудното. Макар да изглежда по-малко благородно една възрастна жена да роди, отколкото една девойка да роди, все пак, както гледаме на Мария, че е родила като девойка, така се чудим и на Елисавета, че е родила като стара жена. Всъщност мисля, че този факт съдържа известна тайна. Йоан, който е образ от Стария Завет, е трябвало да се роди от вече изстиналата кръв на една старица, докато Господ, който е щял да проповядва Евангелието на Небесното Царство, е произлязъл от девойка в разцвета на сияйната си младост. Мария, съзнаваща девствеността си, се удивлява на плода, скрит в утробата ѝ, докато Елисавета, съзнаваща старостта си, се изчервява, че утробата ѝ е натежала от заченатия. Затова евангелистът казва: “Тя се криеше пет месеца.” Колко прекрасно е обаче, че един и същ архангел Гавриил изпълнява служба при всяко [от двете] раждания! Той утешава невярващия Захария и насърчава вярващата Мария. Захария губи гласа си, защото се усъмнява. Но тя, понеже повярва веднага, зачена спасителното Слово.