С думата „насъщен“ Той има предвид това, което е достатъчно за нашето съществуване, за нашата същност и за нашата прехрана. По този начин Той ни учи да не се тревожим за утрешния ден. „Насъщният хляб“ е и Тялото Христово, за което се молим да ни удостои да Му станем причастни без осъждане.