Евангелските заповеди, възлюбени братя, не са нищо друго освен божествени учения – основи, върху които да се гради надеждата, опори за укрепване на вярата, храна за ободряване на сърцето, кормила за насочване на пътя ни, стражи за постигане на спасение – които, докато наставляват послушните умове на вярващите на земята, ги водят към небесните царства. Освен това Бог е пожелал много неща да бъдат казани и чути чрез пророците, Неговите служители; но колко по-велики са тези, които Синът говори, за които Божието Слово, което беше в пророците, свидетелства със собствения Си глас; … Той, наред с останалите спасителни наставления и божествени предписания, с които съветва Своя народ за неговото спасение, Сам е дал и форма на молитва – Сам ни съветва и наставлява за какво да се молим. Онзи, Който ни е направил да живеем, ни е научил и да се молим, със същата благосклонност, с която е благоволил да даде и да дари всичко останало, за да може, когато се обръщаме към Отца с молитвата и прошението, на които ни е научил Синът, да бъдем по-лесно чути.