По отношение на това място е възникнала една ерес, дори пагубно учение на философите, които казват: „Ако Бог знае за какво ще се молим, преди да Го помолим, и знае от какво имаме нужда, напразно е да се обръщаме към знаещия.“

На това трябва да отговорим накратко, че ние не сме разказвачи [на нашите нужди пред Бога], а просители. Защото едно е да съобщиш на незнаещия, а друго е да молиш онзи, който знае. В първото се крие указание, а във второто – смирена покорност. Там ние вярно излагаме нещата, а тук смирено умоляваме.