Виждаш ли, че от гнева за ражда убийството, а от пожеланието – прелюбодействието. Така и от ненавистта към враговете пресъхва и любовта към приятелите. Ако известно време считаш някого за враг, то след това, победен от твоето разположение, ще го обикнеш ли като приятел? Мисля, че Христос е дал тази заповед не заради нашите врагове, колкото заради нас самите: не защото те са достойни за нечия любов, но защото ние сме недостойни да ненавиждаме някого. Защото ненавистта е дух на тъмнината, и където и да се посели тя, навсякъде осквернява красотата на разсъдителността. Следователно, Той ни е заповядал да обичаме враговете си не толкова за това да ги обичаме, колкото за това сами да се отвръщаме от всяко зло. И после, ако ти обидиш врага си, дори само ако го ненавиждаш, то с това нанасяш повече вреда на своята душа, отколкото на неговото тяло. И може би, ненавиждайки го, ти даже не му причиняваш никаква вреда, но няма съмнение, че вредиш на самия себе си. Затова ако си милостив към врага, то си бил милостив повече към себе си, отколкото към него. И ако си му извършил добро, то си го направил повече заради себе си, отколкото заради него.

PG 56:702