Всички тези заповеди подхождат за бедните: нима някой ще удари по зъбите един богат и силен човек? О, ако и той не удряше другия! Нима някой ще се опита да отнеме насила ризата на богатия и силния? О, ако и той със сила не отнемаше от другия! Нима някой може да принуди богатия и силния да върви една миля? О, ако и той не принуждаваше другия! Следователно богатият е безплоден, защото как да изпълни закона на правдата и благодатта, за да стане съвършен слуга Божий? Как ли? Нека ако някой го помоли да му даде дълг, да му даде. Законът гласи, не взимай чуждото, макар че и от своето не давай. А благодатта – не взимай чуждото, а своето давай. Значи, този, който дава в дълг, изпълнява и закона, и благодатта. Защото който охотно дава от своите пари, още по-малко би взел от чуждото благо. А богатият не може да се изпита, нито да се разбере неговото дълготърпение, доколкото никой не бърза да го оскърби: той се изпитва и разбира по своята щедрост.

PG 56:01