Това е позволено от Закона, като на деца; както принасят жертви на Бога, за да не ги принасят на идолите, така им е позволено да се кълнат в Бога; не че това е правилно, но е по-добре да се прави пред Бога, отколкото пред демони. Накрая, помислете, че Спасителят не забранява тук да се кълнат в Бога, а в небето, в земята, в Йерусалим, в главата на човека. Юдеите винаги са имали тази порочна практика да се кълнат в стихиите и за това често са упреквани в пророческите писания. Защото онзи, който се кълне, показва или почит, или любов към онова, в което се кълне. Така, когато юдеите се кълнели в ангелите, в град Йерусалим, в храма и в стихиите, те отдавали на творението почитта и преклонението, принадлежащи на Бога; защото в Закона е заповядано да се кълнем не в друго, а в Господа, нашия Бог. Следователно евангелската правда не допуска клетва, тъй като цялото слово на верните е вместо клетва.