Всъщност Той каза не просто: „Който пожелае“, защото човек може да седи в планината и да желае, но: “Който поглежда с пожелание” (Мат. 5:28), тоест който сам натрупва в себе си похот, който без всякаква принуда въвежда този звяр в своя спокоен ум. Защото това вече не е от природата, а от небрежност. Това е порицано още в Стария Завет, когато се казва: “не се заглеждай в чужда хубост” (Сирах 9:8). Освен това, за да не каже някой: „Ами ако гледам, но не ме привлича?“, Христос налага наказание и за самия поглед, за да не би, разчитайки на безнаказаност, да изпаднеш в грях след това. „Ами – ще каже някой, – ако гледам и желая, но не извършвам нищо лошо?“. И в този случай си приравнен с развратник. Защото Законодателят е определил и ти не трябва повече да проявяваш любопитство. Когато си погледнал така веднъж, два пъти, три пъти, все още може да се въздържаш,  но ако постоянно постъпваш така и разпалваш пламъка, то непременно ще бъдеш победен, защото не си над човешката природа.

Точно както ние, когато видим дете, което държи нож, въпреки че то не се е наранило, го наказваме и му забраняваме  да го докосва отново, така е и с нас. Бог осъжда нескромния поглед още преди престъплението, за да не  да не изпаднем един ден в престъпление. Защото този, който веднъж е разпалил  страстния пламък, дори в отсъствието на видяната жена, постоянно си представя в себе си образи на срамни дела, а от тях често преминава  към действие.

Затова Христос забранява въобразяването на такава връзка в сърцето.

Беседи върху Евангелието от Матей