Господ ни кара да побързаме да се помирим с враговете си, докато все още живеем в този живот (защото общият за всички живот е животът в плът, през който преминават всички хора, както добри, така и лоши), защото Той знае колко опасно е, ако един от враждуващите умре, без да се е помирил, защото тогава, дори и да искат да се помирят, няма да могат, защото ще бъдат разделени. И ако ти, докато си още на пътя на този живот, не се помириш със съперника си, когото си обидил, а се явите във вражда след смъртта си пред Съдията Христос, то той ще те предаде на Христос, обвинявайки те на Неговия съд, а Съдията ще те предаде на своя слуга, тоест на строгия ангел на наказанието, и ще те хвърли в тъмницата на геената. А ако си се помирил в този век, би могъл да получиш прошка дори за най-тежкия грях, както е писано: “Любовта покрива много грехове” (1 Петр. 4:8).

Но ако веднъж бъдеш осъден и хвърлен в тъмница, тогава не само за най-тежките грехове, но дори и за празнословие, т.е. ако кажеш на някого рака, неминуемо ще бъдеш наказан за това. Твоят съперник ще те предаде на съдията, дори ако преди това те е помолил Мат. за помирение. Защото Соломон казва: Ако врагът ти е гладен, нахрани го с хляб; и ако е жаден, напой го с вода; защото, (правейки това) ти струпваш жар върху главата му, и Господ ще ти въздаде. (Прит. 25:21-22). Какво означава това да струпваш горящи въглени, ако не да се окажеш по-виновен пред Бога? Така всеки, който прави добро на врага си, го прави по-виновен пред Бога; следователно всеки, който пръв поиска от врага си помирение, ще го направи виновен пред Бога.

PG 56:693