Христос говори за две неща: за онзи, който ще каже на брата си „рака“, и за онзи, който ще каже „безумен“, като безумието отнася към душата, а нищожеството към тялото. По този начин Той искаше да каже, че всеки, който от гордост се превъзнася над единоверците си, като ги мрази и се отвращава от тях или изпитва омерзение и ги презира като недостойни даже за споменаване, такъв се възгордява или поради своите телесни, или душевни превъзходства. Затова презира своите единоверци като напълно недостойни за него. Такъв човек, казва Христос, няма да избегне Моята присъда, защото близо до убийството е онзи, който мрази хората, които би трябвало особено да обича поради близостта на вярата, защото съществуващата близост по природа вече е способна да събуди любов към тях.