Христос, постъпвайки и поучавайки по този начин, изпълни закона, а не го наруши. Защото Христовата заповед не противоречи на закона, а е по-широка от закона. Христовата заповед включва закона, но законът не включва Христовата заповед. Този, който изпълнява Христовите заповеди, по подразбиране изпълнява в тях и закона. Защото този, който не се гневи, със сигурност не убива; а този, който изпълнява заповедта на закона, не изпълнява непременно и заповедта на Христос. Често се случва така, че човек, макар и да не убива, страхувайки се от възмездие, все пак изпада в гняв. Виждате ли тогава, че законът се изпълва чрез благодатта, а не се отменя?

Освен това, без тези Христови заповеди заповедите на закона не могат да устоят. Защото, ако някой се отдаде на гняв, ще има повод за човекоубийство. Защото убийството се ражда от гнева. Ако гневът бъде премахнат, няма да има убийство. Защото защото всеки, който се гневи напразно, желае да извърши човекоубийство, макар че не го извършва от страх. Затова скръбта не е толкова голяма, колкото както ако убийството е било извършено, но съгрешението на онзи, който се гневи, е почти същото. Затова Йоан в своята канонично послание казва: “Всеки, който мрази брата си, е човекоубиец” (1 Иоан. 3:15).

Вижте Христовата премъдрост. Желаейки  да покаже, че Той е Бог, Който някога е говорил в закона, а сега дава заповеди в благодатта, онази заповед, която е поставил преди всички в закона, и сега поставя в началото на Своите заповеди. В закона още в началото беше написано: “Не убивай” (Изх. 20: 13.) Затова тук Той започна веднага с убийството, за да може в съгласието на заповедите да се види, че Той е Подател и на закона, и на благодатта.

Всеки, който се гневи на брата си без причина, подлежи на съд. Значи онзи, който не се гневи напразно, няма да бъде виновен. Защото ако няма гняв, няма нужда от поучение, няма нужда от съд, няма нужда от наказание за престъплението. Така че, справедливият гняв е майка на учението. И така, ако тези, които се гневят, имат причина, не само не извършват грях, но и, напротив, те биха съгрешили, ако не биха се разгневили. Защото търпението сее неразумни семена, подхранва безгрижието. И води не само лошите хора към зло, но и добрите. <…> Гневът, когато има причина за него, не е гняв, а съд.

PG 56:689-90