Този град е на планина: това са апостолите, пророците и другите учители, наставлявани в Христос. А планината е Христос, за Когото Даниил казва: „Ето, камък се откъсна от планината, без да го е ръка съборила … и изпълни цялата земя“ (Дан. 2:34 – 35). Сега чрез друго сравнение евангелистът иска да покаже защо Христос Сам открива Своите светии и не им позволява да се скрият. Защото онези, които палят свещ, не я палят, за да я сложат под съд, а на свещник, за да свети за всички в дома. А кой запалва свещта? Отец и Син. Какво е значението на тази свещ? Божественото Слово, за което е казано: “Твоето слово е светило за ногата ми” (Пс. 118:105). За да свети, тоест да стане видимо и да се осветли – кой е в дома на Църквата, и кой – в дома на всички светове. Какво означава светилник? Това е Църквата, която носи Словото на живота. Същото казва и Павел: “посред който сияете като светила в света, имайки в себе си словото на живота” (Фил. 2:15 – 16). Ето защо всеки човек в Църквата, който има Божието слово, се нарича светилник. Съдът, от друга страна, са хората на света, които са лишени от Бога и от всичко Божие.

PG 56:686