Чуй какво следва по-нататък: Блажени чистите по сърце, тоест тези, които имат чисто сърце, ще видят Бога. Това е пределът на нашата любов. Предел, при който достигаме съвършенството, а не се унищожаваме. Храната има предел, дрехата има предел: храната – защото тя се унищожава по време на ядене, а дрехата – защото се усъвършенства, когато я тъкат. Предел има и едното, и другото: но единият води към унищожаване, а другият – към съвършенство. Каквото и да правим, както и добре да постъпваме, към каквото и да се стремим, с каквото и похвално нещо да се възпламеняваме, каквото и безупречно нещо да жадуваме – след като достигнем до съзерцание на Бога, няма да имаме нужда от нищо по-голямо. Защото какво още да иска този, в когото Бог присъства? Или какво ще бъде достатъчно за този, комуто е недостатъчен Бог? Ние искаме да видим Бога, стремим се да видим Бога, ние горим от желанието да видим Бога. А кой не? Но забележете, че е казано: Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. Приготви това, с което ще Го видиш. Или, ако се обърнем към телесните образи, как искаш да видиш изгрева на слънцето с възпалени очи? Ако очите са здрави, тази светлина ще бъде наслада, а ако не са здрави, тази светлина ще бъде мъчение. Защото не ти е позволено да съзерцаваш с нечисто сърце това, което се съзерцава само с чисто сърце.