Въплъщението на Словото, или въчовечаването, стана, за да ни избави от смъртта, тлението и завистта, които коварната змия, източникът на злото, изпитваше към нас. Това ясно се показва чрез самите събития.

Иисус освободи дъщерята на Авраам от така дългата й болест, възкликвайки: „Жено! Ти се освобождаваш от недъга си“ (Лука 13:12). Това е глас, който напълно подобава на Бога, изпълнен с върховна власт! С царска заповед Той прогонва болестта. Освен това, Той полага върху нея ръцете си и веднага, както е казано, тя се изправя (Лука 13:13).

Оттук можем да видим, че светата плът носеше в себе си Божията сила и действие, защото това беше Неговата собствена плът, а не на някой друг, отделен и обособен син, както нечестиво мислят някои.

Коментари върху Евангелието от Лука