Подобен на този народ е Църквата, която е като корен на вярата, посаден и поддържан от издънките на смирението, за което прекрасно говори пророкът: „Из Египет пренесе Ти лозата… и утвърди корените ѝ, и тя изпълни земята. Планините се покриха с нейната сянка, и нейните клони — като Божии кедри; тя простря клоните си до морето и издънките си до реката“ (Пс. 79:9-12).

Той постави в Църквата своего рода кула от апостоли, пророци и учители, готови да пазят мира на Църквата. Той прекопа земята около нея, тоест освободи я от земните грижи; защото нищо не натоварва разума повече от грижите за света и стремежа към богатство или власт.

Пример за това е показан в Евангелието, когато четеш за жената, която имаше дух на немощ и беше прегърбена така, че не можеше да се изправи и да гледа нагоре. Прегърбена беше душата й, която се стремеше към земните изгоди и не виждаше небесната благодат. Иисус я видя и я повика, и веднага жената свали от себе си земното бреме.

Това показва, че с страстите са обременени и онези, на които Той казва: „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя“ (Мат. 11:28). Така душата на тази жена, като лоза в прекопана почва, пое дъх и се изправи.

Тълкувание на Евангелието от Лука