Христос нарича тук блажени скърбящите; и не просто скърбящите, но обхванатите от силна печал. Защото Той не е казал „скърбящите“, а плачещите. И тази заповед учи на всяка мъдрост. Наистина, ако този, който оплаква смъртта на децата, жена си или някой от роднините, във времето на своята скръб не се увлича нито от любов към богатството и плътта, нито от слава, не се дразни от оскърбления, не се обхваща от завист, не се предава на някоя друга страст, а е изцяло погълнат от скръбта си, то тогава не е ли много по-голямо безстрастието към всичко това у тези, които подобаващо оплакват греховете си?