Всеки цар, когато възнамерява да воюва с друг цар, негов противник, отначало събира войска и едва след това влиза в бой. Така и Господ, искайки да води битка срещу дявола, първо събра апостолите и едва след това започна да проповядва Евангелието по цяла Галилея. Битката с дявола е проповядването на истината, а словото на правдата е като смъртоносна стрела за неговата утроба. Извършването на знамения – негово поражение, а обръщането на верните – събаряне на властта му. Земният цар събира войска, за да може с техния труд да постигне слава, но Господ събра апостолите не за да постигне Сам слава, а за да обезпечи тяхната победа със Своя труд.

Тълкувание на Матей, PG 56:676-77.