А като чу Иисус, че Иоан е предаден (παρεδόθη), отиде в Галилея; От кого? Без съмнение от Бога. Защото никой не може да направи нищо на светия човек, ако Бог не го даде. Възможно е грешник да може да направи нещо на грешника, защото Бог не се грижи твърде за грешника, но на светия човек безспорно той не може нищо да направи, защото Бог е щит на всички, които се уповават на Него (Пс. 17:31). Така и на друго място е казано: “Не две ли врабчета се продават за един асарий? И нито едно от тях няма да падне на земята без волята на вашия Отец; още по-малко вие, маловерци, на които дори космите на главата ви са преброени”.

Знаейки това, Господ се отдалечил в Галилея не защото се страхувал от смъртта, а по две причини. Първо, за да запази до нужното време Своето страдание. Второ, за да ни даде пример как да избягваме опасността на изкушението, не защото Самият Той се страхувал от такава опасност, а защото иначе ние не бихме могли да понесем всяко изкушение.

И ако на всеки път на истината Той върви пред нас като Учител, а ние Го следваме като ученици, то очевидно е, че Той не търси пътя, по който Сам може да върви, а този, който ние бихме издържали. Ако Христос правеше това, което можеше да върши Сам, а не това, което ние бихме могли, то ние не можехме да бъдем Негови ученици и не би ни било по силите да Го следваме.

Тълкувание на Матей, PG 56:671-72.