Ако погледнем на последователността на изкушенията на Иисус, нека се замислим колко трудно ние се освобождаваме от изкушенията. Древният враг въстана срещу първия човек, нашия прародител, с три изкушения, защото той го изкушава с лакомия, тщеславие и любостяжание. Но той сатаната победи чрез изкушението, защото подчини на себе си Адам чрез неговото съгласие. Той го изкуши с лакомия, когато му посочи забранената храна от дървото и го убеди да я вкуси. Изкуши го и с тщеславие, когато му каза: “Бъдете като богове” (Бит. 3:5). Изкуши го и с любостяжание, когато каза: “знаещи добро и зло”. Защото любостяжанието се отнася не само до парите, но и до превъзнасянето. Затова прекомерният стремеж към величие с право се нарича любостяжание. Но с каквито начини свали свали първия човек, със същите начини той пристъпи и към втория изкушаван Човек. Защото той Го изкушава с лакомия, когато казва: “Кажи тези камъни да станат хлябове” (Мат. 4:3). Изкушава го с любостяжанието на величие, когато Му показва всички царства на света, казвайки: “Всичко това ще Ти дам, ако паднеш и ми се поклониш”.

… Но има, възлюбени братя, друго, което трябва да обсъдим при това Господне изкушение. Доколкото Господ, изкушаван от дявола, му отговаря със заповедите от Свещеното Писание, и Този, Който можел да низвергне в бездната Своя изкусител, не показал силата на Своето могъщество, а дава само едно наставление от Свещеното Писание, давайки ни пример със Своето търпение, че когато страдаме от злите хора, трябва да бъдем подбудени повече към поучението, отколкото към отмъщение.

40 беседи върху Евангелието