Господ пости 40 дни по две причини: първо, за да ни даде пример с пост да се противим на изкушенията, и второ, за да определи за нас срок на поста от 40 дни.

Той огладня, понеже, да не би постейки свръх мяра, да се открие с очевидност, че Той е Бог, и по този начин да лиши дявола от надежда да Го изкуши и така да възпрепятства Своята победа. Виждайки, че Господ пости вече 40 дни, дяволът се беше вече отчаял, но когато разбра, че Той изпитва глад, отново започна да се надява. По този начин той пристъпил към Онзи, Който външно гладувал, и открил, че вътрешно Той никога не гладува. И докато изкушавал гладния, бил победен от Този, Който не изпитва глад. Защото за човека е естествено да изпитва глад, също както е неестествено в течение на 40 дни да не изпитва. Дяволът не помисли, че Този, който в действителност не изпитва глад, по Своя воля може да го изпитва.

Тълкувание на Матей, PG 56:664-65