Пребиваването на Господ в пустинята, Неговият 40-дневен пост, глад след поста, изкушението на сатаната и отговорите на Господ са действия, преизпълнени с велик и небесен смисъл. Това, че Той беше отведен в пустинята, показва свободата на Светия Дух да предава Своя човек на дявола и да му позволи да го изкушава и примамва, което изкусителят не би могъл да извърши, ако не му бе дадено отгоре. Следователно, дяволът е имал подозрение, поради страх, но не твърдо знание Кой е Изкушаваният.

… Така дяволът безразсъдно изкушавал Този, Когото въпреки опасенията, че Той е повече от човек, считал за човек. Той съблазни Адам, и измамвайки го, го доведе до смъртта. И затова беше твърде справедливо, за своето коварство и престъпление, да бъде победен от същия Човек, с чиято смърт и беди се хвалеше, и като възненавиди благодеянията, извършени от Бога на човека, не можа да разпознае преди изкушението Бога в човека.

И така, Господ се подлага на изкушение веднага след кръщението, показвайки по този начин, че след нашето освещаване изкушенията на дявола особено се засилват, защото той най-много желае да удържи победа над светиите.

Коментари върху Евангелието от Матей