Затова кажи ни, – казват те, – и отговори ни, които питаме, дали самият ти си по-велик от Авраам и пророците, щом обещаваш да направиш други по-велики от тях? Макар те да са умрели, ти няма ли да умреш, а ще останеш безсмъртен, макар да си човек и имаш тяло от земя? Как тогава би могъл да дадеш на другите това, което сам нямаш? Защото ти със сигурност ще умреш, бидейки човек. Но ако ти не си по-велик от Авраам и пророците, защото ще претърпиш смърт заедно с тях, тогава няма да можеш да дадеш на другите благо, което ти самият не притежаваш. Такъв е смисълът на това, което те искат да Му кажат. (…) Затова те Го осъждат като хулител, нападат Го като скорпиони, считат за правилно да обвинят (мислейки, че е справедливо) Христос за това, че презира подобаващата на човешката природа мяра, и Го обвиняват, че се издига и се стреми да бъде превъзнесен над славата, присъща на Господа на всичко.