Единствено Синът, който е по природа истински свободен и изключен от всяко робство, има присъщата способност да освобождава, но никой друг не може. Както онова, което по природа е мъдрост, светлина и сила – първото умъдрява способните да възприемат мъдростта, второто осветява нуждаещите се от светлина, а третото укрепява онези, които се нуждаят от сила, – така и Този, Който е Бог от Бога и истински свободен плод на царстващата над всичко Същност, дарява свобода на когото пожелае.

Затова никой не може да стане истински свободен чрез някой, който няма свобода по самата си природа. Когато Самият Син пожелае да освободи някого, дарявайки му Своето собствено благо, тогава такива ще бъдат наречени истински свободни, защото са получили това достойнство от Този, Който има власт да го даде, а не от някой друг, който е надарен с това благо отвън и е украсен сякаш с чужди дарове.

Тълкувание на Евангелието от Йоан