Един от тях е Никодим, който е сред водачите и от тези, които са получили власт. Въпреки това той не е съвсем непокорен, нито напълно съпричастен към техните безумия, но вече бил докоснат от разкаянието. Все още нямал открита и свободна любов към Христос, но тайно се поддавал на изобличенията на своята съвест. Това е видно от факта, че той отишъл при Него през нощта и ясно казал, че Го признава за Учител, Който е дошъл от Бога, и че никой не би могъл да върши такива знамения, ако Бог не е с Него.

И така, възхитен заедно с тълпите от делата на Иисус, той остава потресен, че и Иисус заедно с народа е наречен проклет.  Защото е страшно за съвестта да се насили да мълчи пред неща, които противоречат на разума. Затова, огорчен, той отговаря на тяхната наглост, със същия укор [че не познават закона], като се основава на закона, без обаче да изразява явно възмущението си.