Тъй като само тези бяха останали, когато всички други Го бяха изоставили, и чрез Петър изповядаха, че Той е Христос, за да не си помислят, че заради това Той ще ги ласкае, ги освобождава от подобно очакване. Казва им: „Нищо не Ме възпира да изобличавам злите. Не мислете, че понеже вие останахте с Мен, ще ви лаская. Или понеже Ме последвахте, няма да изоблича лукавите“. … Защото Бог не е свикнал чрез принуда и насилие да прави хората добри; нито изборът и призоваването Му са принудителни за поканените, а са по-скоро подтикващи. И за да разбереш, че призоваването не е насилствено, погледни колко от поканените бяха погубени. Оттук става ясно, че е в нашата собствена воля дали ще се спасим или ще се погубим.