Мъдрите неща винаги са трудни за неразумните, и това, което някой може да си помисли, че ще им донесе полза, често се оказва дори вредно за тях. Защото както светлината на слънцето е мъчителна за тези, които имат болни очи, и по-приятно им е да се намират на места без светлина, така и за онези, които боледуват в разума си, трудните за разбиране учения, носещи сложни идеи, са най-отблъскващи, дори и да носят много полза; по-приятни им се струват по-простите и по-сладки неща, макар и понякога да не дават никаква полза. 

Не намираме ли същото в този случай? Когато Христос предаваше божественото и велико тайнство и разкриваше същността му чрез разнообразни прозрения, сякаш почти повдигайки завесата на храма и откривайки вътрешната светиня, те отблъснаха този толкова мъдър и небесен словесен дар и отново се върнаха в животинско невежество, както казва Евангелистът, и отказаха да продължат да ходят с Него. Това наистина означава да се върнеш назад.

Затова и чрез пророк Йеремия Господ отново казва на непокорнаия и своенравен Йерусалим: „Ти се отвърна от Мен, казва Господ, и ще вървиш назад.“ Защото наистина, съгласно истинското слово, отказът от доброто води до връщане назад.

Тълкувание на Евангелието от Йоан