В тези думи може да се види предизвестеното от пророк Исайя: „Аз се открих на ония, които не питаха за Мене; намериха Ме ония, които Ме не дириха: „ето Ме, ето Ме!“ казвах на народ, който се не наричаше с Мое име. Весден простирах ръце Си към непокорния народ“ (Ис. 65:1-2). Като сваля от речта си тази обвивка и отстранява, така да се каже, нейната връхна дреха, Той открито явява Себе Си на израилтяните, казвайки: „Аз съм живият хляб“, за да разберат, че ако имат желание да се издигнат над тлението и да се освободят от самата поразили ги заради престъплението смърт, то те трябва да приемат Имащия силата да животвори, Унищожаващия тлението и Обезсилващия смъртта, защото всичко това е свойствено и присъщо на Живота по природа.

И тъй като те, позовавайки се на факта, че на техните бащи била дадена манна от небето, не искали да приемат хляба, който наистина слязъл от небето, тоест Христос, то Той сравнява предобраза с истината, за да може така те да видят, че не манната е небесният хляб, но Този, за Когото опитът на действителността показва, че е такъв по природа.